ХVІ Международен фестивал на поезията
„СЛАВЯНСКА ПРЕГРЪДКА”, 2022
С подкрепата на Фонд „Култура, Варна
Иван НЕЧИПОРУК
Горловка, Донбас
Коренен горловчанин. Роден е през 1975 г. В недалечното минало – миньор. Завършил е Института за чужди езици в Горловка и Славянския педагогически университет, Филологическия факултет. Редактор на литературното списание „Пет стихии”. Автор на няколко книги с поезия, проза и очерци. Публикува в литературните издания в Русия, Украйна, Беларус, Молдова, Киргизия, Казахстан, България, Германия, Австралия. Заместник-председател на Междурегионалния съюз на писателите в Луганск, на Съюза на писателите на Русия и на Славянска литературна и артистична академия.
***
От тъгата на кърмачета
на отскоци ние раснахме.
Тъй безпомощни в началото,
в раменете пък – юначета,
крачките ни – в темпо равно.
Издължихме се, съзряхме,
всеки час попихме в себе си,
извора си не забравихме.
За да не тъжим напразно,
детството в духа пресели се.
Детски спомен не топи се,
не изгаря в слепи клади.
Чуй, отново птичи писък!
И приспивни песни плисват –
пеят майките ни млади…
ВЕЧНО ЛЯТО
Нишка-спомен здраво дръж,
детството възкръсва лесно –
мама там редеше песни.
Цигански. Любовни. Тъжни…
Всеки цвят цъфтеше с изгрева,
а светът – с безброй открития,
без сигнал за интуиция,
само с моя поглед искрен.
И оттам във мен изля се
разливът на светлината –
в Изгрева – стихия свята,
в мен и вечното ми лято.
ЧЕРНА АКАЦИЯ
Накрая цъфтеше тя, мамо.
Но странно, не ни и радваше.
И Там, а и Днес радост няма.
Годините – сънища с рани.
Безформени спомени, равни…
Прости ми, о, мамо, не станах
велик и могъщ, и важен.
Сърцето ми не е стоманено,
съдбата – отровен талий,
сълзите ми – черни сажди.
Висят над нас, изход няма,
боклуци – Голгота вечерна...
Търговци излизат от храма.
През бремето на Бедлама*
даряват акация черна.
*Bedlam - официалното име на Витлемската кралска болница ( Bethlem Royal Hospital ), психиатрична клиника в Лондон ( от 1547 г. насам ). Името Bedlam става нарицателно, първоначално синоним на психиатрична клиника, а по-късно дума за крайно объркване, хаос и неустроеност.
Превод: Е.Няголовой
Оригнальные тексты на русском:
***
Из младенческих печалей
Мы росли, как на дрожжах.
Мы беспомощны вначале,
В ширину пошли плечами
И ровней держали шаг.
Мы тянулись, мы мужали,
Впитывая каждый час,
Но исток не забывали:
Чтоб не ведать нам печалей,
Детство оставалось в нас.
Память детская не тает,
Не горит в слепом костре.
Слышишь, снова птичьей стаей
Колыбельные витают
Наших юных матерей?
ВЕЧНОЕ ЛЕТО
Нитку памяти лови,
Детство пусть на миг воскреснет,
Там, где мама пела песни
О цыганах и любви.
Там где жизнь – цветущий сад,
Мир богат был на открытья,
Ни предчувствий, ни наитий,
Только искренний мой взгляд.
И оттуда пролилась
В жизнь мою стихия света.
Мой исток – святая связь
Между мной и вечным летом.
АМОРФА
На нашей окраине, мама,
Не радует цветом аморфа.
Меж теми и этими нами
Года стали странными снами,
А память почти что аморфной.
Прости меня, мама, не стал я
Великим, могучим и важным.
И сердце моё не из стали,
Судьба ядовита, как талий,
А слёзы, как чёрная сажа.
Маячит над нами упрямо
Седой террикон, как Голгофа,
Торговцы уходят из храмов,
А значит, сквозь бремя бедлама
Подарит соцветья аморфа.
Комментариев нет:
Отправить комментарий